Начало › Форуми › Образование, наука и култура › Филми › Велики български филми
Темата съдържа 3 отговори, има 4 участника и беше последно редактирана от Bilyana Marinova-Bitolska на 25.10.2016 16:14.
- АвторПубликации
- 26.05.2016 в 13:37 #1236
Ще започна темата с най-любимия български филм на столетието – „Време разделно“. За 100 годишния юбилей на българското кино през 2015 г. БНТ проведе анкета сред зрителите, които категорично обявиха лентата от 1988 г. за № 1.
„Време разделно“ е роман на българския писател Антон Дончев, издаден през 1964 г. Бенгт Акселсон казва: „“Време разделно” е блестящ разказ за героичната борба на един народ за запазване на своята самобитност и вяра. Би трябвало Антон Дончев да получи Нобелова награда за литература, защото този, който така красиво, поетично и в същото време брутално може да опише усилията на турците да направят българите последователи на правата вяра, на Аллах, не може да бъде обикновен писател.“
Панко Анчев пък споделя: „Писан в сложно време и изразяващ сложността на времето, романът “Време разделно” няма еднозначни отговори – колкото и да му ги налагат читателите и критиката. И поради това е толкова вълнуващ, въздействащ и трагично поучителен…“
За създадената само за 45 дни творба има изписани хиляди страници. Мненията за романа са на двата полюса. Почитателите на епоса яростно защитават и приемат безусловно написаното, докато критиците оспорват източниците, на които се базира романът и предизвикват съмнения в тяхната достоверност. На многократно отправяните критики за това, че романът е поръчков, Антон Дончев отговаря:
„ На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. Дадоха ми 75 лева командировъчни, с които обиколих Родопите за 15 дни. Обикалях ги от сутрин до пладне, за да събирам сведения. След това се върнах в София и се затворих в библиотеката. Открих неотваряни с десетилетия книги. Бях притиснат от срокове и успях да напиша романа за 45 дни.“
5 години след издаването на „Време разделно“ в България италианската киноиндустрия проявява интерес да го филмира. С осъществяването на проекта се наема самият Карло Понти, съпруг на София Лорен. По негова покана Дончев пътува до Рим, за да обсъдят на място бъдещата международна продукция. Помощник-сценарист на лентата трябва да бъде Енио де Концини, който години по-късно ще създаде култовата криминална сага „Октопод“ с Микеле Плачидо. Избрани са и актьорите за двете главни роли. Съгласие да изиграе Караибрахим дава Лорънс Оливие, а Антъни Куин от раз приема да се въплъти в образа на Манол.
Дино де Лаурентис, който по онова време оглавява киногиганта „Парамаунт“, праща писмо до Централния комитет на комунистическата партия, че пристига в София, за да съгласува с българската власт снимките на „Време разделно“. Популярният продуцент обаче така и не ползва самолетния си билет, тъй като среща огромен отпор от страна на ДС, управниците и самия Тодор Живков.
В крайна сметка романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името „Време на насилие“ и се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“. Втората част на филма пресъздава събитията от втората половина на 17-ти век до 1668 г. В състава на екипа създал запомнящия се епос са:
Актьори:
Караибрахим – Йосиф Сърчаджиев
поп Алигорко – Руси Чанев
Манол – Иван Кръстев
Севда – Аня Пенчева
Венецианеца – Валтер Тоски
Сюлейман ага – Васил Михайлов
Елица – Калина Стефанова
Режисьор: Людмил Стайков,
Сценаристи:
Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов,
Оператор: Радослав Спасов,
Музика: Георги Генков,
Художник: Георги Тодоров
Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях са реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, а също Чудните мостове; района на с.Триград; дяволския мост край Ардино; пещера „Проходна“ край Карлуково; Роженския манастир – конака; Агушевите конаци в с. Могилица до Смолян; района на Широка лъка и Стойките. В масовките на филма взимат участие много от потомците на потурчените българи от този регион.
Както романа, така и филма още от появата си предизвикват полемика за достоверността на описаното, методите на създаване, идеите и изводите, които внушават. Неуспорим факт е обаче, че този роман и неговата екранизация остават в съзнанието и дори вдъхновяват. През мсец юли 2014 г. двама млади, родолюбиви българи вземат решение да превърнат своя сватбен ден в нещо уникално и незабравимо. Нашите съвременици Денислав и Виктория превръщат своята сватба в копие на тази на Манол и Елица от „Враеме разделно“. За по-голяма овтентичност всички гости задължително бяха облечени в народни носии, а м. Пчелина край Разград бе огласена от 52 медни чана и кабагайда. Възстановка на сватбата от „Време разделно“
Като всяка история разказана и показана във времето и тази на Манол и Елица, Караибрахим и поп Алигорко, Абдула Венецианеца и Сюлейман ага, Момчил и Родопа планина ще оставят следа в нашата история. Дали като реално пресъздадени събития, дали като мит или като литературна измислица това решава всеки за себе си, но за историята на Антон Дончев ще се говори и пише още много…Време разделно & Time of Violence (Part 1-2) BG-ENG
Време разделно & Time of Violence (Part 2-2) BG-ENG06.06.2016 в 17:39 #1319Жалко,че не е изпълнен първоначалния замисъл…
23.06.2016 в 10:56 #1405„Апостолите“ (1976) на Борислав Шаралиев е пълнометражна версия на сериала „Записки по българските въстания“, създаден по едноименната мемоарна книга от Захарий Стоянов, в чиято роля е актьорът Стоян Стоев.
Линк към филма: „Апостолите“Главата ми да отсекат, пак ще викам: "Да живее България!" — Николай Хайтов
25.10.2016 в 16:14 #1846По думите на Антон Дончев „Време разделно“ било „любовна песен“ в сравнение с истинската жестокост на поробителитe“
„Време разделно“ било „любовна песен“ в сравнение с истинската жестокост на поробителитe
"От земята българска един камен не давам" Цар Борис Първи
- АвторПубликации
Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.
Споделете с:
- Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)
- Натиснете, за да споделите в Google+(Отваря се в нов прозорец)
- Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
- Натиснете, за да споделите в Pinterest(Отваря се в нов прозорец)
- Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец)
- Натиснете, за да споделите в Tumblr(Отваря се в нов прозорец)
